ECRAMON ПОВИШАВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИ НЕРИБНИ РЕСУРСИ В ЧЕРНО МОРЕ (ECRAMON BLACK SEA) 2009-2014


ПРОЕКТ „Повишаване на капацитета за изследване и управление на морските нерибни ресурси в Черно море” (ECRAMON-BLACK SEA), (2015-2017 г.) финансиран по програма БГ02 от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, управлявана от МОСВ.

Основната цел на проекта е установяване на разпространението, биологичните характеристики и запасите на някои промишлено експлоатирани нерибни морски ресурси - черна мида (Mytilus galloprovicialis) и рапана (Rapana venosa) и извеждане на мерки за управлението им. Като допълнителна задача заляга изследване на актуалното екологично състояние на морската среда и извеждане на факторите, които оказват значимо въздействие върху динамиката на двата вида черупчести мекотели.

Основните подцели на проекта са:

1) увеличаване на капацитета за оценка и прогнозиране на запасите на промишлено експлоатираните черупчести мекотели - рапана и черна мида,

2) увеличаване на информационния обмен между заинтересованите групи в сферата на рибарството и рапаноулова.

Основните задачи към подцел 1 включват: (i) извършване на полеви изследвания, лабораторни анализи, статистически анализи, (ii) оценка на екологичния статус, (iii) моделиране на екосистемни сценарии и изготвяне на финален доклад с мерки за устойчиво управление на изследваните нерибни ресурси. Главните резултати са насочени към постигане на по-добро разбиране относно актуалния екологичен статус на морската среда, запаса и динамиката на популационните параметри на промишлено експлоатираните мекотели и факторите на средата, които вилият върху разпределението и обилието им.

Дейностите във връзка с подцел 2 включват: (i) научно-административно и финансово управление и взаимодействие с мониторинговите и контролни органи, (ii) извършване на процедури съгласно ЗОП и сключване на договори, (iii) осигуряване на публичност - провеждане на две кръгли маси и заключителна конференция, издаване на печатно издание от конференцията, провеждане на информационен ден, организиране на изложба, създаване на мултимедиен продукт - филм, и (iv) извършване на социално-икономически анализ. Крайните резултати са насочени свързани с гладко протичане на административното, научно и финансово обслужване на проекта и успешен трансфер на познания към широка сфера заинтересовани страни - риболовни организации, преработваща индустрия, национални агенции и министерства, Басейнова дирекция “Черноморски район“, научна общност и неправителствени организации.

Основните научни задачи обхващат:

  • Полеви дейности - извършване на хидробиологични и хидрохимични изследвания; измерване на течения; дънни тралирания за установяване на състоянието и разпространението на рапана и черната мида;
  • Лабораторни анализи и установяване на редица хидрохимични и хидробиологични параметри - нитритен и нитратен азот, фосфатен фосфор, перманганатна окисляемост, анализ на седименти за радиоекологично съдържание, фитопланктон, зоопланктон, зообентос, анализ на размерно-тегловния състав на черната мида и рапана;
  • Статистически анализи на получените данни - извеждане на линейно-тегловни зависимости, построяване на хистограми на размерните и тегловни групи, анализ на кумулативното разпределение на размерните и тегловни класове в популационната структура на двата вида мекотели, анализ на пространствената динамика, прилагане на линейни модели и мултивариационен анализ за изясняване ролята на факторите на средата върху обилието и разпределението на изследваните двучерупчести мекотели;
  • Оценка на запасите на изследваните видове;
  • Прилагане на софтуерен продукт MIKE 21 & Ecolab за моделиране на екологичните процеси;
  • Подготовка на финален доклад за оценка на екологичния статус на морската среда;
  • Подготовка на финален доклад с изведени мерки за устойчиво управление на изследваните нерибни ресурси.

Научен проблем и основни резултати:

Преуловът в Световния океан, включително в Черно море, води до редукция на промишлените рибни запаси и риболовният сектор все по-често се насочва към улов на черупчести мекотели. Към основните промишлено експлоатирани нерибни ресурси в Черно море се отнасят два вида черупчести мекотели - рапана и черната мида, като вторият вид формира приулов при рапанолова.

Полетата от черна мида имат важна функция в екосистемата на Черно море. Черните миди се отличават с висока филтрационна способност, акумулират метали и други химични субстанции и способстват за пречистване на водата, създават специфични биотопи, поддържащи биоразнообразието и хранителната база за множество дънни и пелагични риби. Хищният охлюв R. venosa е инвазивен вид за Черно море. Пренесен от води с океанска соленост, видът се адаптира към условията в Черно море и нанася значителни щети върху местните двучерупчести мекотели. Най - засегнатият вид от хищничеството на рапаната е черната мида, тъй като формира значим компонент в хранителния режим на рапана. През 90-те години на XX век, R. venosa става актуален обект за морската икономика, а уловът на рапана се практикува от всички черноморски страни. Пред българския бряг видът заема първо място по значимост на уловите, заедно с трицоната.

Събраните данни по време на проектното изследване показват редукция в количествата на двата вида мекотели в зоната до 35-метровата изобата, като последица главно от интензивното дънно тралиране. Установи се добре изразена диференциация на пространствените ниши между двата вида. Черната мида се развива в зони с дълбочина 35 - 45 м., с количества, достигащи максимум 913 кг/хектар в региона на Балчик/Кранево - Златни пясъци, където се оформя добре представено мидено поле. Същевременно, рапана липсва почти изцяло в уловите на дълбочини > 32 м, а в по-плитоводните части количеството на вида е силно понижено спрямо предходните години. За сравнение може да се посочи, че най-високите улови на рапани през 2015-2016 г са понижени с 11-12 пъти спрямо 2013 г.

Екологичното моделиране (MIKE 21&Ecolab) показва, че възстановяване на популацията на черна мида може да се постигне чрез въвеждане на зони, в които дънното тралиране е забранено за период от 3 години, при възможност за контрол и смяна на зоната след този период, за да се потърси оптимално използване на ресурсите. Предлага се формиране на нова, забранена за рапаноулов зона, с площ 13500 хектара, разположена в участъка между Камчия и Емона (25 - 35 м изобати), където понастоящем се регистрира значително изземване на мекотели, а в миналото е била съсредоточена част от обособеното мидено поле пред н. Емине. Симулацията и резултатите от моделното изследване показват възможност за добро развитие на черната мида в защитените зони.

Проекти
TIMMODНасърчаване технологичните иновации в мониторинга и моделирането за оценка на рибни и нерибни ресурси 2020-2022 
WHITECLAM Изследване на пясъчни (бели) миди и нови предложения за управление, Програма за морско дело и рибарство, 2019-2021 
ECRAMON ECRAMON – Повишаване на капацитета за изследване и управление на морски нерибни ресурси в Черно море 2016-2017
Повече >>
Новини / Събития
IMG 7bec0674ebc6f98ece36370e54c7bb38 V

Проучване на морската среда по проект ТИММОД - Институт по Рибни Ресурси- Варна, водещ партньор по проект.....

още >>

20200812 193440

ИРР-Варна учавства в среща по приоритетни видове GFCM, FAO

още >>

ЗА БЯЛАТА МИДА
Интервю с доц. д-р Елица Петрова

още >>

Повече >>  
Предстоящо

2-ра Трансгранична среща по проект TIMMOD,      Април 2021 

още >>

Международна конференция WHITECLAM 2021,           Октомври 2021 г.

още >>

  
   ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА