От  31 май – 4  юни 2021 под егидата на Генералната комисия за Средиземно и Черно море GFCM, FAO и  BlackSea4Fish Project се проведе Работен семинар за дънни морски проучвания и подготовка на данни за черноморските приоритетни видове.

Иннститут по рибни ресурси  - Варна, ССА участва активно и представи научни данни за калакан, рапана и черноморска акула.

След 12 юни 2021 започват научни експедиции във връзка с работата на ИРР-Варна по три проекта - за оценка на запаса на рапани, за определяне на основните зони с по-значителни количества на видовете от групата на белите миди, като и във връзка с прилагането на иновативна техника.

В края на месец юни 2021 г. стартира демонстрационно наблюдение пред северното крайбрежие с  високо резолюционен мултилъчев сонар - който позволява откриване и характеризиране на обекти във водния стълб,  измерване на батиметрия и характеризиране на морското дъно, както и получаване на геореферирани данни в реално време. Тази задача се изпълнява по проект TIMMOD:“ Насърчаване на технологичните иновации в мониторинга и моделирането на околната среда за оценка на рибни и нерибни ресурси“, по програмата  Черноморско трансгранично сътрудничество.

Интервю с доц. д-р Елица Петрова. Информациона Агенция „Фокус”, 28 август 2020 г

 По неофициални данни цената на бялата мида на чуждестранния пазар върви между 8 и 12 евро за килограм, което я прави особено предпочитана за експлоатация. Това заяви в интервю за Радио „Фокус“ – Варна доц. Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси във Варна. Доц. Петрова разясни, че групата на белите миди включва няколко вида – Donax, Chamelea и Mya, като в момента се лови предимно първият вид бяла мида.

„Видът Донакс обитава предимно крайбрежната зона, поради което се добива изключително леко. Тези видове имат много висока експортна стойност. Черната мида се отглежда, като морска аквакултура, а експлоатацията на белите миди е от естествени популации, които обитават различен хабитат и се изнасят за някои средиземноморски държави, докато при черните миди експортът е по-слаб“, посочи доц. Елица Петрова.

Тя отбеляза, че и двата вида – бяла и черна, са много важни по отношение на екологията на Черно море.

„Черните миди образуват големи струпвания и са естествен филтър на морето, белите миди пък обитават специфични хабитати, които са населени с други организми и проблемът при тяхното експлоатиране е, че при използването на драгиращи уреди за улов се унищожават и много от бентосните видове живеещи в същия хабитат. Именно затова е необходима регламентация при експлоатацията на белите миди, за да може да се опазят местообитанията и на другите морски видове“, подчерта експертът.

Доц. Елица Петрова допълни, че и двата вида миди – черни и бели, са годни за консумация.
„Естествените дълбоководни популации от черна мида, които се намират от 20 до 65 метра дълбочина обитават тинест седимент и са с влошени вкусови качества.
В България има добре развита мари култура за черна мида и количествата за експорт идват именно от фермите.

При бялата мида обаче нямаме развита аквакултура и количествата за експорт са от естествените обитания на вида. Тяхната експортна стойност е много висока, поради факта, че по Средиземноморието те са голям деликатес и има традиции в консумирането им. За да не се стигне до изчерпване на ресурса и запазване на екологията на басейна, трябва да се предприемат мерки за управление на експлоатацията на тези видове.

В Турция например има дълъг период през годината, в които е забранен уловът на бели миди. Не трябва да се забравя обаче, че Турция има много целеви видове, докато при нас те са ограничени“, каза в заключение доц. Петрова.

http://m.focus-news.net/?action=news&id=2801155

Рапанът (Rapana venosa) е морски охлюв от сем. Muricidae, навлязъл в Черно море през 1946 г., пренесен от западната част на Тихия океан чрез биообраствания по корабите. През следващите десетилетия, рапанът се развива успешно в Черно море, благодарение на високата плодовитост и адаптивна способност спрямо колебанията на солеността и замърсяването на водата, както и спрямо недостига на кислород. Наличието на изобилен хранителен ресурс, липсата на конкуренция и локални хищници, допринасят за успешното  разпространение на рапана в цялото Черно море. Паралелно с разпространението на инвазивния вид настъпва драстично понижаване на количествата на местните черупчести мекотели, които му служат за храна – стриди и миди.

В началото на 1980-те години се оформя печеливш пазар за новия вид – от далечния изток (Южна Кореа, Япония) и Китай заплащат високи цени за замразеното и преработено месо на рапана. Започва период на интензивен рапаноулов – първо в Турция, а след това и в останалите черноморски страни. Така, след като първоначално е считан за вредител в Черно море, днес рапанът е обект на износ и генерира многомилионен приход за крайбрежните страни от региона.

Съвременните оценки разкриват, че рапана се експлоатира над оптималните граници. Тази ситуация илюстрира предизвикателствата при управление на инвазивните видове, които са се превърнали в ресурс - до какви нива следва да се поддържа биомасата на подобни видове, така че да се намалят вредите върху екосистемата, но да се запази възможността за промишлена експлоатация? Ето защо, България (ИРР - Варна), Грузия, Румъния, Турция и Украйна обединяват усилията си за провеждане на цялостно научно изследване в Черно море, под ръководството на GFCM и в рамките на проект "BlackSea4Fish". Изследването обхваща над 300 тралирания и ще представи оценка на изобилието, разпределението, размера и възрастовата структура на популацията на рапана в Черно море.